Парфюмите – легенда и лукс през вековете
Парфюмът през вековете – исторически факти за създаването му
Още първите хора са познавали безценната му сила. Опитите за създаване на ухания от миризмите на растенията и земята поглъщат усилията на поколения жреци, магьосници, алхимици, майстори парфюмери, та чак до съвременните експерти от ултрамодерните лаборатории. Целта на всички е една – нов начин за извличане на миризми, нова технология за производство, ново ухание, нова магия. Защото създаването на парфюма е изкуство и страст, а историята му през вековете е не по-малко вълнуваща и изненадваща от същността му.
Метаморфозите на дима
През вековете „тялото” на парфюма преживява истинска метаморфоза. В началото е било твърде различно от съвременната представа – омотани с билки и смоли ароматни факли и маслени кадилници в храмовете.
Самата дума парфюм е производна от латинския израз per fummus, което означава „чрез дима”. И това е най-ранната форма на извличане на ароматите – чрез горене на треви и смолисти вещества. За това се разказа в епоса за Гилгамеш. Пак оттам разбираме, че преди около 5000 години шумерите мажели косите си с благовонни масла, масажирали тялото си, излежавали се във вани с масло от жасмин, перуники, зюмбюли, а от кадилниците се носело упойващото ухание на кедър. От същото време са и първите достоверни сведения за уменията на хората да извличат ароматни вещества от растения и животински продукти. Асирийците, по-късните жители на тези райони, също принасят своя дял в познанията за извличането на миризми, оставяйки ни подробни инструкции за майсторене на ароматни мазила.
В древните текстове на индийските веди също се говори за благотворното въздействие на розовото масло и етеричното масло от индийска тръстика. Доста място е отделено на силното еротично въздействие на тревите и маслата и в библията на изкуството за любовта – Камасутра.
Голямата крачка правят египтяните
За първи път в Месопотамия и Египет са били направени парфюми още в древни времена. По-късно Романите и Персийците развиват парфюмерията в изкуство.
В древността парфюмът в Египет е бил в центъра на естетиката и терапията както за жените, така и за мъжете. Направата на парфюма се е смятал за акт на изкуство. Майсторът се е считал за творец, а самата професия е била свободна и за мъже, и за жени. Процесът по създаването на парфюми може да бъде определен по релефите, оставени по стените на гробниците на жриците. Съставките, използвани за парфюмите, са били обикновено такива растения като къната и канелата. Древният философ Плиний Старши е записал аромати като ирис, бадем и лилии в своята книга „Естествени науки” като такива, които се използват в изобилие. Египтяните познават и уникалните свойства на мускуса, амбрата и дуриана и силата им на афродизиак. Употребявали са се мирото, което е растителната смола от храстите и други ароматни дървесини. Като използвани са записани и животинската мас, както и мускуса.
Парфюмът е сред най-мощните оръжия на ненадмината изкусителка Клеопатра. Разказват, че любимият й аромат съдържал мирта, канела, кардамон, корен от перуника, лотос, шафран и риган. Специално за нея от безкрайните простори на Римската империя се доставяли редки цветя – жасмин, лавандула, дори алпийска роза и орхидеи.
Древните гърци, а по-късно и римляните, придавали не по-малко значение на действието на парфюма. Гърците поръсвали с уханни течности падналите в бой войни, използвали ги за масажи в баните, смятали ги за истински стимулант в удоволствията и пиршествата.
Римските патриции и куртизантки били обгърнати от облаци ароматни ухания, рецептите за които ревниво се пазели. За производството на благовонните смеси и кремове се разгърнало истинско производство, за нуждите на което доставяли суровини от далечени земи: от Либия – рози, от Атина – теменужки, чаени рози – от Египет. С течение на времето Ориентът станал постоянен доставчик на ароматни подправки, уханни балсами и есенции към Европа.
Арабин открива розовата вода
През Средновековието главният успех на парфюмерийното поприще достигат арабите. Страстта по изучването на растителния свят, развитието на алхимията и медицината в този период карат източните учени да търсят различни методи за извличане на есенции от растенията, като се съобразяват със стадиите на луната. Експериментирайки с цветчета от рози в желанието си да намери панацея за всички болести, знаменитият учен и философ Авициена открива дестилацията – способ за отделяне на концентриран екстракт – на арабски „аттар”. Тази технология поставя началото на модерното парфюмерийно производство. Нежната и прозрачна „розова вода” на Авициена става мигновено една от най-важните експортни стоки на Изтока и се използвала за ароматизиране на най-невъобразими неща, включително и на зърна кафе! Европа пък открива основната си суровина за производството на козметика и парфюми. Колелото бавно се завърта и след кръстоносните походи в двора на английския крал Едуард Първи, а по-късно и при френските, италианските и испанските дворове започват да работят домашни майстори парфюмери, които създават ароматни масла и течни ароматни смеси – праобразите на съвременните парфюми.
Унгарците добавят алкохол
Още една голяма крачка дели пра-парфюмите от днешните – добавянето на алкохол! Известната „унгарска вода” е направена през 1370 г. за унгарската кралица Елизабета. Дали се е харесал парфюмът на кралицата не знаем, но технологията, която позволява на парфюма да стане по-силен и издръжлив, скоро се разпространява из цяла Европа. Първият парфюм започва да се продава през 1675 г. във Франция.
Одеколонът и Бонапарт
Доста по-сдържано се радвал на ароматизиращите средства Наполеон Бонапарт. Императорът изисквал всеки месец да получава по две бутилки от новото немско изобретение – силно ароматна и остра „Кьолнска вода” с лек лилав оттенък. Eau de Cologne („Одеколон”), както е оригиналното му наименование, е патентован през 1709 г. от братя Фарини в Германия. Представлява смес от вода, алкохол и растителни екстракти, като съотношението на съставките определя силата и характера на миризмата му. Наполеон предпочитал да го ползва сутрин след бръснене. Заради силното му дезинфектиращо действие често в полеви условия го употребявал и за обработване на раните на офицерите. През 1710 г. в Кьолн се ражда и терминът “одеколон” или „кьолнска вода”.
По-късно, през XIX вeк, се появяват и първите големи имена-марки в парфюмерията – Жан Гарлен (Guerlain), Франсоа Коти (Coty), Ърнест Делатрьоф (Caron) – бащите на съвременната парфюмерия, които създават някои от основополагащите теории в науката за парфюмите. От този момент производството на парфюми се превръща в индустрия.
До началото на XX век няма разлика между женски и мъжки парфюми. Мъжете се поливат с парфюми, точно както и дамите, и никак не им отстъпват в размаха на употреба на ароматни води и козметични кремове. Аристократите обожават ароматизирани камизоли, ръкавици, панталони. А Людовик XV и неговата фаворитка мадам Помпадур били известни с това, че изисквали не само дрехите им, но и всички вещи в дома, мебелите, а дори и гоблените да ухаят на парфюм.
Първият велик парфюмерист пък е Франсоа Коти, който отваря магазин за парфюми в Париж в края на 19 в., същевременно и произвежда, като най-успешните са L`Origan, Chypre u L`Aimant.
Развитието на органичната химия дава разните синтетични материали, които, комбинирани с големия избор естествени аромати, водят до изкуството на парфюмерията, каквото го познаваме днес.
През 1921 г. френската модистка Габриел – Коко Шанел, пуска собствена марка парфюм, наречен „№5”, защото бил петият в редичката от мостри, който й представя парфюмеристът Ернест Бо. Този парфюм е един от най-продаваните в света.
Парфюмите се превърнаха във важна част от живота на хората през последните няколко века. В древни времена те са ползвани главно от богати хора, но днес почти всеки ползва парфюм, за да излъчва приятен аромат.
Парфюмите днес са в стотици хиляди видове и ухания. Зависи единствено от Вас да изберете своя аромат, този, който Ви приляга на вкуса. За повечето хора парфюмът се е превърнал в подпис, себеизлияние, част от чара им. Търсенето им не намалява, независимо каква криза преживяваме, тъй като всеки обича да има парфюм в своя гардероб.
